|
|
 |
 Основен състав на "Pink Floyd" през годините:
 Роджър Кейт (Сид) Барет, 6 Януари, 1946
Джордж Роджър Уотърс, 9 Септември, 1943
Ричард Уилям Райт, 28 Юли, 1945
Никълъс Бъркли Мейсън, 27 Януари, 1945
Дейвид Джон Гилмор, 6 Март, 1946
Кратка история на групата:
Около 1965, бъдещите "Pink Floyd" се събират за първи път под името "Sigma 6". По-късно те няколко пъти сменят името на групата - първо на "The T-Set" ("Tea Set"), след това "The Meggadeaths", "The Architectural Abdabs", "The Screaming Abdabs" и "The Abdabs". На този етап от съществуването си групата се състой от:
Роджър Уотърс, китара
Клив Меткалф, бас
Ричард Райт, клавирни
Ник Мейсън, ударни
Жулиет Гейл, вокал
Кейт Ноубъл, вокал
"The Abdabs" свирят предимно Р&Б (Ритъм&Блус).
След като Жулиет се омъжва за Райт, тя, Ноубъл и Меткалф напускат групата. Уотърс довежда Боб Клоус и Сид Барет. Малко по-късно Клоус напуска, оставяйки Floyd в оканчателния им състав. В края на 1965, четиримата останали в групата музиканти сменят името си на "The Pink Floyd Sound", а по-късно само на "The Pink Floyd". Това име идва от албумите на двама блус изпълнители, Pink Anderson и Floyd Council, които Сид Барет има в колекцията си. Често се твърди, че идеята за името дошла на Сид като видение.
Floyd започват да привличат внимание към себе си в средата на 1966 г., когато често свирят в "underground" клубове като The UFO Club или Club's Spontaneous Underground. По това време групата преминава от свиренето на Р&Б кавъри към продукцията на свой собствени парчета, изключително композирани от Сид Барет. За този период от историята на "Pink Floyd" биографът Майлс споделя: "Floyd бяха най-шумната група за времето си. Също и най-странната. Те бяха "underground" Групата".
Популярността на Floyd сред "underground" средите води до сингъла им "Arnold Layne" издаден през Март, 1967. Той влиза в британските класации под номер 20 и довежда до популяризиране на групата сред по-широка публика. Следващия сингъл, "See Emily Play", се задържа в класациите за 7 седмици, достигайки 6-то място. Първият издаден албум на Floyd "Piper at the Gates of Dawn" също остава в класациите 7 седмици и също достига до 6-то място.
Тези успехи се оказват твърде голямо бреме за Сид Барет и огромното количество наркотици, които взима, сляпото почитание на феновете и редица други фактори го карат да започне да се държи непредсказуемо на сцената и в студиото. Останалите членове на групата решават да поканят в групата още един китарист - Дейвид Гилмор (Джеф Бек бил друга възможност, но той се ползвал с прекалено голямо почитание сред членовете на групата, което го правело не-дотам добър избор). По-това време Гилмор има добра репутация като китарист и вокал на групата "The Joker's Wild".
С идването на Гилмор и влошаването на състоянието на Барет, бандата решава, че може да продължи и без последния и една вечер просто отива на предсоящото шоу без него. Барет продължава с кариерата си и записва два соло албума (с помощта на членове на Floyd) и при все че си остава култова личност никога не успява сам да постигне популярността, която постига с Floyd.
"Pink Floyd" (Заедно със Сид си отива и "The"-то), межувременно продължават напред и постигат невероятни успехи след малко или много трудният старт със Сид. Четворката музиканти остава заедно от "Saucerful of Secrets" до "Animals"; по времето, когато се прави "The Wall" обаче Рик Райт бива принуден да напусне групата. По същото време лиричните и идейни амбиции на Уотърс започват все повече да се сблъскват с музикалните идей на Гилмор; в следващия албум, "The Final Cut", Гилмор учавства съвсем бледо допринясайки почти само с китарните си изпълнения. На този етап, изглежда невъзможно двамата музиканти отново да заработят заедно и по всичко личи, че "Pink Floyd" замира. За да засилят това впечатление, и Уотърс, и Гилмор издават соло албуми, нито един, от които не се представя много добре в класациите. Турнетата, в които двамата се впускат също не привличат голямо внимание.
Накратко, Уотърс решава официално да напусне групата; Гилмор и Мейсън решават да запишат албум под името "Pink Floyd". Уотърс, който смята, че е най-добре името на групата да не бъде използвано повече се опитва да съди Гилмор и Мейсън без успех.
След напускането си, Уотърс остава в музикалните среди със соло албума, "The Pros and Cons of Hitchhiking", и със подпомагането на малко-известният саундтрак, "When the Wind Blows". Следващия му соло албум е "Radio KAOS", за чието представяне той отново се впуска в турнета. Отново, нито един от тези проекти не постига голям комерсиален успех, или поне не по стандартите поставени от "Pink Floyd". По-късно, през 1990, Уотърс участва е едно от най-значимите музикални "събития" - благотворителния си, "The Wall", концерт в Берлин. Последната продукция на Уотърс, албума "Amused to Death", не се продава така добре както се е очаквало, въпреки доста шумотевица около него. Това е разочароваща за много от феновете не Уотърс, според които този албум е най-добрата му работа досега. (бел. webmaster - последните изяви на Уотърс, за които ми е известно са редица концерти, на които се изпълняват различни парчета на Floyd)
Междувременно, "Pink Floyd" не замира, със сигурност не легално, а според много фенове духът на групата също се запазва. Първият албум след напускането на Роджър Уотърс, "A Momentary Lapse of Reason", се оказва значителен успех и 2 1/2 членният "Pink Floyd" продължават с голямо световно турне. Няколко години по-късно в пълен тричленен състав (бел. webmaster - с Рик Райт) групата издава "The Division Bell" и се впуска отново в турнета (бел. webmaster - наскоро (1995) излезе и "Pulse", компилация от различни стари продукции на Floyd (включае целият "The Dark Side of the Moon" албум), последван от голямо турне).
Оригиналният текст на историята можеш да намериш тук. Ако откриеш някакви грешки, напиши ми писмо
обратно горе
|
|
|
 |
|
|
