Коментари на актуални проблеми

Отговори на поставени въпроси

 

Публикация на ГФО и пререгистрация на търговците

Закона за търговския регистър изисква:

1. Търговците, които са пререгистрирани в ТР за периода 1 януари – 31 май на съответната година, представят в срок до 30 юни на същата година актовете (ГФО) по чл. 40 на ЗСч от годините от 2007 до годината предхождаща пререгистрацията включително;

2. Търговците пререгистрирани от 1 юни до 31 декември на съответната година представят тези актове в тримесечен срок от датата на пререгистрацията си – при пререгистрация през 2008 г. актовете за 2007 г.; при пререгистрация през 2009 г. – актовете за 207 и 2008 г.; при пререгистрация през 2010 г. актовете за 2007, 2008 и 2009 г.

3. Търговците, чийто ГФО за предходната година подлежи на независим одит и не са пререгистрирани в ТР, публикеват до 30 юни ГФО чрез икономическо издание или Интернет, като не отпада след пререгистрацията си да представят ГФО в ТР.

4. Не се изисква вече представяне на отчетите за периода 2004-2006 г.

5. При съвпадение на наименованието на фирмите не се изисква промяна – търговците ще се различават по седалище и идентификационен код.

 

 

    Фактуриране по Закона за данък върху добавената стойност

1.Всяко данъчно задължено лице-доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане.

Фактура може да не се издаде за доставки, при които получателят е данъчно незадължено физическо лице. Този текст не забранява издаването на фактура на физическо лице. Доставчикът е задължен да издаде фактура на физическо лице, ако му бъде поискана.

Известно е, че държавата възстановява данък на лица, неустановени на територията на страната, но граждани на друга страна членка на общността, при условие, че са изнесли стоката в непроменен вид могат да претендират да им бъде възстановен данъка. В такъв случай, за да бъде възстановен ДДС е необходимо физическото лице да представи фактура.

Идентификацията на физическо лице, което не е регистрирано по този закон, става с единен граждански номер, съответно личен номер на чужденец (чл. 84 от ДПК и чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС).

Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

 

2.Фактурите издавани от нерегистрирани по ЗДДС лица трябва да отговарят на изискванията на чл. 7 от Закона за счетоводството, в сила от 1.1.2007 г.

Считаме, че фактурите на нерегистрираните не следва да се съобразяват с изискванията на ЗДДС. Според нас, те например не следва да започват с нова номерация след 1.1.2007 г.

Лица, които не са регистрирани по ЗДДС нямат право да начисляват данък в издаваните от тях фактури. Ако лицето не е регистрирано по ЗДДС изобщо не е необходимо да вписва основание, че не начиславя ДДС.

 

3. Когато регистрирано по ЗДДС лице издава фактура, не е необходимо да се пише основание за начисляване на ДДС.

ЗДДС и ППЗДДС изискват, да се пише основанието за неначисляване на ДДС.

Дори и да не е начислен ДДС във фактурата, ако лицето е задължено да начисли ДДС, то си остава данъчно задължено.

Пример: Чл. 86 ал. 1 от ППЗДДС изисква при обща туристическа услуга, при издаването на фактури и известия към фактури да не се посочва данък. Но това не означава, че данъчно задълженото лице не дължи данък. За конкретния пример, данъка се начислява с отделен протокол (чл. 85, 86 от ППЗДДС).

В чл. 79 от ППЗДДС сравнително подробно са изброени случаите при които следва да се упомене във фактурата/известието основанията за неначисляване на ДДС.

Има редица случаи подробно изброени в закона, когато данъка е изискуем от получателя на услугата.

 

Регистрация по интрастат

Задължени лица за представяне на декларации по система Интрастат (Интрастат оператори) са лица, регистрирани по Закона за данък върху добавената стойност, които извършват вътрешнообщностна търговия със стоки в годишни обеми в стойности в лева над определени прагове за деклариране. Праговете се определят по отделно за всеки от двата търговски потока — „изпращания” и „пристигания”. Те представляват годишните обеми на вътрешнообщностната търговия със стоки, под които операторите нямат задължение за предоставяне на месечни декларации по системата Интрастат.

Праговете за деклариране по система Интрастат се определят със  Заповед. на Председателя на НСИ до края на м.октомври на текущата година и важат за цялата следваща година.

Прагът за деклариране на потоци пристигане и изпращане за 2013 г. е 240 000 лв,

Прагът за деклариране на статистическа стойност за 2013 г. при „изпращания” е  11 000 000, а при  „пристигания” е   5 000 000 лв.

Праг за опростено  деклариране на единични сделки с ниска стойност за 2013 г. е 390 лв.

В зависимост от годишните обеми вътрешнообщностна търговия със стоки, Интрастат операторът може да има годишно или текущо (месечно) задължение за деклариране.

Данните за вътрешнообщностната търговия със стоки се подават с Интрастат–декларации в Националната агенция за приходите до 10-то число на месеца, следващ референтния период. За „изпращанията” и за „пристиганията” се подават отделни декларации.

Всички оператори, осъществяващи вътрешнообщностни изпращания или пристигания на стоки на Общността, които не са обект на Единен административен документ, поддържат електронни дневници за Интрастат транзакции.

Декларации се подават по електронен път, подписани с електронен подпис. Това става чрез интернет страницата на НАП.При липса на техническа възможност, интрастат-декларации се подават в съответната териториална дирекция на НАП където се подават и  декларациите по ДДС.

 

Облагане на доходите от наеми

(По ЗДДФЛ)

Лицата, които придобиват доходи от наем, дължат авансов данък в размер на 10 на сто върху облагаемия доход намален с осигурителните вноски, които лицето е задължено да прави за своя сметка. Данъка се внася до 15-о число на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода. Като доходи от наем се облагат доходите по договори за лизинг, договори за франчайз и факторинг, възнаграждения по договори за предоставяне за ползване на права и движимо или недвижимо имущество.

 

Счетоводно отчитане на концесиите

 

Концесионните права се причисляват към нематериалните активи по СС 38 Нематериални активи.

Първоначалната оценка на концесията включва платената сума за придобиването на правата, невъзстановимите данъци свързани с прехвърлянето на правата, платените такси за правни услуги и други разходи за подготовката на актива за ползване.

 

При изтичане срока на договора счетоводното записване е:

Дт с/ка Амортизация на дълготрайни нематериални активи

            Кт с/ка Права върху индустриална собственост

 

При предсрочно прекратяване на концесията:

Дт с/ка Амортизация на дълготрайни нематериални активи

Дт с/ка Други разходи

            Кт с/ка Права върху индустриална собственост.

 

 

Апорт и основен капитал

С предоставянето на апортна вноска от страна на съсобственик се цели придобиване (или увеличение) на участие в дела на дружество. Апортирания имот (или вземане) представлява част от активите на съответното дружество и е собственост вече на самото дружество. Съдружника предоставил непаричната вноска може да продаде своя дял, но вече не е притежател на самия актив. В счетоводството апорта трябва правилно да бъде записан.

Продажбата на актив на дружеството по никакъв начин не се отразява върху регистрирания капитал на дружеството. При вашия случай, не настъпва промяна в регистрирания капитал  на дружеството и не е необходима никаква вноска за нов капитал. .

Щом като дружеството не е регистрирано по ЗДДС, няма да се начислява ДДС при продажбата на имота. Фактурата следва да отразява продажната стойност по договора за продажба  на имота.

Във връзка с въпроса за регистрирания капитал, ще отбележим, че дела на съсобственика в ООД не се променя с това, че предоставения дълготраен материален актив (като апорт) се изхабява.

Апорта като понятие означава  непаричните вноски както и прехвърлянето на имуществени права в  капитала на търговското дружество или кооперация. Такива права могат да бъдат т: вещни права (право на собственост върху движими или недвижими вещи и други); имущество на търговско предприятие (осъществено чрез прехвърляне по реда на чл. 15 от ТЗ); права върху ценни книги, записи на заповед, менителници и други; облигационни права на вземане (по договори за паричен влог и други); права на интелектуална или на индустриална собственост (права върху произведения на изкуството, индустриални, интелектуални произведения, изобретения, търговски марки и други) и други.  С апортирането на вноската се цели получаване на дял в капитала. Апортът  се учредяват с дружествения договор, съответно устава на търговското дружество.

Търговският закон регламентира непаричните вноски и тяхната  оценка.

В  чл. 72, ал. 1 на Търговския закон  се изисква,  при непарична вноска в капитала на дружеството  в устава да се посочи името на вносителя,  описание на непаричнато вноска, паричната й оценка и основанието на правата му.  При капиталовите търговски дружества – ООД, ЕООД, АД, ЕАД, КДА, непаричната вноска се оценява от трима оценители. Тяхото заключение  трябва да съдържа пълно описание на непаричната вноска, метода на оценка, получената оценка и нейното съответствие на размера на дела от капитала или на броя, номиналната и емисионната стойност на акциите, записани от вносителя. Заключението на оценителите се представя в търговския регистър при вписване след приемането от съда. При  несъгласие с оценката на непаричната вноска, вносителя може да направи парична вноска в капитала или да се откаже от участие в дружеството. Търговския закон забранява апорта да бъде представен чрез бъдещ труд или услуги.

Стойностна оценка по чл. 72 и чл. 73 ТЗ не се прилага за непаричните вноски на държавата и общините в държавни и общински лечебни заведения (чл. 38 ЗЛЗ), за непаричните вноски на държавата и общините в дружества с 50 и повече процента държавно и общинско участие (ЗПСК). В случая,  оценката се  базира на балансовата стойност на дълготрайните активи в имуществото (за лечебните заведения) или по ред определен от Министерски съвет., като дълготрайните финансови активи се оценяват по счетоводна стойност (за държавните предприятия).

При кооперациите непаричните вноски също се оценяват от три вещи лица (чл. 31 ЗК), но същите се назначават от управителния съвет на кооперацията (а не от съда) при хипотезата на чл. 72, ал. 2 ТЗ.

Според  чл. 72 ал. 3  от ТЗ,  оценката в дружествения договор не може да бъде по-висока от тази на вещите лица. С други думи дружествения договор може да съдържа оценка равна по стойност или по-ниска от оценката на вещите лица. При последния случай биха възникнали разлики които следва да се отразят  като резерв.

В счетоводните стандарти за малки и средни предприятия,            според т. 4.7, буква "в" от СС 16 Дълготрайни материални активи,  "Дълготрайните материални активи, първоначално се оценяват... по оценка, приета от съда, и всички преки разходи, когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон".

Когато инвеститорът внесъл апортната вноска и има значително влияние или упражнява контрол върху предприятието, в което има дял от капитала, отчитането  на инвестицията се извършва по  себестойност или по метода на собствения капитал (в съответствие със стандарт 28 за отчитане на инвестициите в асоциирани предприятия).

Метод на собствения капитал е такъв метод на отчитане, според който инвестицията първоначално се вписва по своята себестойност (разходите за нейното придобиване), а впоследствие се преизчислява в съответствие с промените в дела на инвеститора в нетните активи на предприятието, в което е инвестирано. В отчета за доходите се отразява делът на инвеститора в резултатите от дейността на предприятието, в което е инвестирано.

Себестойностен метод е такъв метод на отчитане, според който инвестицията се води по своята себестойност (разходите за придобиване). В отчета за доходите се отчитат доходите от инвестицията само дотолкова, доколкото инвеститорът получава дял от натрупаната нетна печалба на предприятието, в което е инвестирано.

 

Оценяване на дълготрайни материални активи

Възнаграждението на лицето за превеждането на актива в работно състояние следва да се включи към покупната цена на стелажа.

Според счетоводен стандарт 16 – Дълготрайни материални активи, първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобиване, която включва покупната цена и всички преки разходи.

Преки са разходите, които са необходими за превеждането на актива в работно състояние в съответствие с предназначението му. Такива разходи са и разходите за монтаж, както и   разходите за привеждане в работно състояние на придобития актив.

При счетоводното отразяване, към преките  разходи се включват:

а) разходи за подготовка на обекта (на терена, където ще се използва активът.);

6) разходи за първоначална доставка и обработка;

в) разходи за монтаж, включително направените през контролните и предпусковите периоди, както и обичайните разходи, свързани с поетапното въвеждане в употреба на дълготрайния материален актив;

г) разходи за привеждане в работно състояние на придобития дълготраен материален актив;

д) разходи за хонорари на архитекти, инженери, икономисти и други, свързани с проекта, икономическата обосновка, поръчката и/или изграждането, доставката, монтажа, въвеждането в употреба и др. на дълготрайния материален актив;

е) предполагаемите разходи до размера на начислената провизия за условни задължения за:

- демонтаж и извеждане на актива от употреба - тези предполагаеми разходи следва да се коригират с предполагаемите приходи, които предприятието ще получи от по-нататъшното уреждане на актива (брак, продажба, размяна, даване под наем и т.н.);

- възстановяване на терена, върху който е бил инсталиран активът;

ж) разходи, произтичащи от непризнат данъчен кредит, свързан с изброените преки разходи.

 Административните и други общи разходи не се включват в първоначалната оценка, освен ако са пряко свързани с придобиването или привеждането на дълготрайния материален актив в работно състояние.

 Дълготрайните материални активи, когато не са придобити в резултат на покупка, първоначално се оценяват, както следва:

а) по себестойност - когато са създадени в предприятието; начинът за определяне на себестойността следва да е идентичен с начина за определяне себестойността на произведената в предприятието продукция; не следва да се включват: вътрешни печалби; необичайните количества бракувани ресурси (материали, труд и други); административните и други общи разходи (несвързани пряко с процеса по придобиването на дълготрайния материален актив) и т.н.;

б) по справедлива стойност - когато са получени в резултат на безвъзмездна сделка;

в) по оценка, приета от съда, и всички преки разходи, когато са получени в резултат на апортна вноска по реда на Търговския закон.

Законова рамка на развитие на чуждестранните инвестиции в България

Тази статия цели да даде начални познания относно рамката, в която чуждия капитал може да прави бизнес в България. Тя е предназначена за читатели, които не са запознати с основните елементи на националното законодателство. В статията са отбелязани фундаменталните принципи в законовата рамка, отнасящи се до различни области на инвеститорската дейност, правата и задълженията на инвеститорите.

Подхода в тази статия е, първо, да посочи институционалните рамки за правене на бизнес в България. Статията се базира на съществуващото законодателство в страната.

Съществуват два основни принципа, които следва да се посочат: първо, еднакво третиране на чуждестранни и местни инвеститори и второ, приоритет на международното пред националното законодателство.

Приложението на тези два принципа позволява оспорването на евентуални дискриминационни процедури в законодателството пред Конституционния съд.

Освен това, Конституцията осигурява известни ограничения, които следва да се споменат. Чуждестранните лица нямат право директно да притежават земя в България. Промяната на тази постановка е предстояща във връзка с приемането на страната за равноправен член на Европейския съюз. Освен това, Конституцията прокламира известни обекти да са изключителен приоритет на държавата. Това ограничение се отнася както за чуждестранните, така и за местните инвеститори. В такива области бизнеса се базира на процедури от институцията на концесиите.

 

Чуждестранните физически и юридически лица могат да инвестират в капитала на Български дружества. Няма ограничения относно дела на собственост в  основния капитал на дружествата.

 

Обратно данъчно задължение по ЗДДС

 

В ЗДДС по чл. 21 ал. 3, е обособена група услуги (предоставяне на права, рекламни услуги, услуги от консултанти, банкови и финансови услуги, осигуряване на персонал и др.) (както и при чл. 22) при които, при получаване на услугата от страна на българско търговско дружество, услугата е с място на територията на България. В такъв случай  възниква услуга с така нареченото обратно данъчно задължение (и на основание на чл. 82, ал. 2, т. 2,3,  данъка е дължим от получателя на услугата. Получателя издава протокол по чл. 117 от ЗДДС. ДДС става изискуем на датата на възникване на облагаемата доставка или на датата на авансовото плащане (чл. 25, ал. 5, т. 1 и ал. 6). Данните от протокола се отразяват в Дневника за продажбите и Справката декларация. При изпълнение на изискванията на чл. 69 и чл. 71 получената доставка дава право на данъчен кредит. Данните се отразяват в Дневника за покупките и справката-декларация. 

 

Дължи се данък сгради от строителите за сгради отчетени като готова продукция

Според  ЗМДТ, не съществува законово основание за освобождаването от данък върху недвижими имоти на сгради, отчитани като готова продукция. Ако сградата е счетоводно отчетена временно като ДМА ситуацията е същата.

Строителя е данъчно задължено лице по ЗМДТ, в качеството си на собственик на построените жилищни сгради в момента на завършването им. От завършването и приемането на сградите до продажбата им на трети лица,  предприятието собственик дължи данък – чл. 10 и чл.. 13 от ЗМДТ.

Оценката на жилищния имот за данъчни цели е данъчната оценка  по нормативите на Приложение 2 от ЗМДТ.

Не се дължи данък за новите сгради получили сертификат  категория А за срок от 10 г. и за сградите получили сертификат категория Б за срок от 5 г. 

В голяма част от общините в страната е прието освобождаване от такса сметосъбиране  и сметоизвозване за жилищни сгради на граждани и предприятия, които няма да се ползват през по голяма част от годината. За целта е необходимо подаване на съответна декларация през периода 1 ноември 31 декември на годината.

Превръщане на вземания на кредитор в капитал (дълг срещу собственост)

Това е една логична и популярна форма на приключване на процеса на неплатежеспособност на търговец. По този начин неплатежеспособния търговец може да ликвидира отрицателна стойност на собствения капитал, а кредитор изразил съгласие да запише акции или дялове срещу вземането си, да подобри ликвидността на длъжника. Извършва се апортиране на вземане съгласно чл. 72 на ТЗ. Счетоводното записване е:

Дт с/ка от гр. 15 Получени заеми, гр. 40 Доставчици или гр. 49 разни кредитори

            Кт с/ка от гр. 10 Капитал или гр. 11 Капиталови резерви

Така кредитори могат да се превърнат в собственици на дружеството.

 

Счетоводно отчитане на амортизирането на автомобилите и разходите за експлоатация на превозни средства

Закона за счетоводството и НСС 4 Отчитане на амортизациите, съдържат основните изисквания за отчитане амортизацията и разходите по експлоатация.

Данъчното законодателство, защитавайки интересите на фиска, може да поставя ограничения, които да се отличават от изискванията на счетоводното законодателство.

Различията между изискванията на счетоводното и данъчно законодателства пораждат постоянни и временни данъчни разлики.

За да бъде постигнато в годишния финансов отчет  вярно и честно представяне на имущественото и финансово състояние на предприятието, отчетения финансов резултат, промените в паричните потоци и в собствения капитал, е необходимо да се съобразят както изискванията на счетоводното, така и изискванията на данъчното законодателство.

От гледна точка на поставения въпрос, НСС 4 Отчитане на амортизациите изисква дружеството да разработи Амортизационна политика, като част от Счетоводната политика на дружеството. В тази амортизационна политика следва да намерят отражение възприетите:  метод на амортизация по класове от сходни амортизируеми активи; подход при определянето на срока на годност на амортизируемитс активи; определянето на остатъчната стойност на амортизируемите активи; подход за класифициране на активите като дълготрайни материални и нематериални и като амортизируеми и неамортизируеми;  друга информация по преценка на предприятието.

При  закупен е автомобил, ръководството може да определи срок на годност на актива и следователно амортизационната норма за счетоводни цели.

Данъчното законодателство и по точно Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), изисква разработване на Данъчен амортизационен план. В този данъчен амортизационен план автомобилите са посочени в категория V, като годишната данъчна амортизационна норма е 25 на сто.

Ако съществува различие между счетоводната и данъчни амортизации, ще възникнат данъчни временни разлики, които ще влияят върху формирането на данъчни активи, респективно пасиви, както и върху размера на корпоративния данък.

От началото на 2008 г. стойностния праг на същественост за данъчни цели, е увеличен от 500 на 700 лв. Тази промяна е валидна само за активите придобити след началото на 2008 г. Ако в счетоводната политика е отразен различен от данъчния праг на същественост също могат да възникнат данъчни временни разлики.

В глава втора на Закона за счетоводството са посочени основните изисквания за документалната обусловеност на счетоводните записвания отнасящи се до отразяване на направените разходи за експлоатация на автомобилите. Тук от значение е да се знае, че фактурата е документа с който се удостоверява закупеното гориво или направения разход за поддръжката на автомобила. Фактурата за закупено гориво може да се осчетоводи  като закупен краткотраен материален актив. Осчетоводяването на горивото като разход може да се извърши въз основа на Отчет за разхода на ГСМ (гориво смазочни материали) с приложени към него пътни листи или Пътна книжка на съответния автомобил. При това, следва да се диференцират разходите на ГСМ отнасящи се за дейността по занятие от тези за административни цели.

От началото на 2008 г. с промяната на ЗКПО е създадена възможност, разходите за експлоатация на превозните средства да се признават за данъчни цели и когато те са документирани само с фискална касова бележка от фискално устройство, когато с тях се извършва управленска дейност, но са обложени с данък върху разходите по реда на чл. 204, т. 3 от ЗКПО.

Когато с превозни средства се извършва едновременно дейност по занятие и управленска дейност, при определяне на данъчната основа  за данъка върху разходите по чл. 204, т. 3  за поддръжка, ремонт и експлоатация на превозни средства е необходимо да се диференцират.

В този случай  в Счетоводната политика на дружеството е необходимо да се обоснове кои разходи на превозното средство са за дейността по занятие. Такива може да бъдат разходите  за превоз на парични средства  до съответна банка или клиент и др. Съответно в пътния лист или пътната книжка следва да се отразят съответните километри за дейността по занятие и за управленската дейност. За осчетоводените разходи за управленска дейност се следва 10 на сто данък по чл. 204 от ЗКПО.

 

Пренасяне на загуби при определяне на данъчния финансов резултат по ЗКПО

Чл. 70 от ЗКПО изисква:

1.                  Пренасянето на загуби да става последователно през следващите 5 години до изчерпването и. Това означава, че не може да има прекъсвания при амортизирането на загубата. Освен това правото на пренасяне на загубата се погасява и когато то не се упражни;

2.                  Ако при данъчен контрол се установи увеличение на данъчната печалба, предприятието има право да я покрие с налична данъчна загуба от минали години;

3.                  Ако загубата не е формирана само от един източник (например само от страната а и от друга държава) разпределението на загубата става по формула (чл. 74, ал. 2);

4.                  Не се признава разделно пренасяне на загуба при прилагане на метода на данъчния кредит – т.е. пренасянето става за предприятието като цяло;

5.                  Данъчната загуба се принася и в случаите, когато се определят тримесечни авансови вноски;

6.                  За всяка нововъзникнала загуба започва да тече нов 5 годишен период до пълното и покритие.

Осчетоводяване на ишлеме

Същността на сделките за преработка на чужди материали (ишлеме) се заключава в доставката на ресурси – материали, твърде често заедно с технологията, опит и знания, включително машини и съоръжения, с цел тяхната преработка в готов или полуготов продукт, срещу заплащане на вложения труд. Често пъти възлагането на преработката на чужди материали се извършва в друга държава с цел да се ползува по-евтина работна ръка. Износа на преработената продукция, дава основание преработвателната операция да бъде третирана като реекспорт. Според начините на предоставянето на ресурсите и на заплащане се разграничават няколко вида преработка на ишлеме.

При първия вариант, който е най често срещан, възложителят предоставя суровините на изпълнителя без той да ги заплаща, като по същия начин се предоставя после преработените чужди материали. При този случай се заплаща само вложеният труд при преработката и извършените във връзка с нея разходи. В този случай не е се използува сметка Готова продукция.

При втория вариант, възложителят предава суровините по договорени цени със задължението да изкупи готовата продукция по също такива цени. В този случай  се ползува сметка Готова продукция.

Възможно е също така изпълнителя пряко да е ангажиран с преработката, но също така и да използува подизпълнител.

Заплащането на труда на изпълнителя може да става в натура (в продукти които се преработват или произвеждат) или в паричен еквивалент.

В случаите, когато предоставените суровини и материали не се заплащат от изпълнителя, те се отчитат задбалансово. Произведената продукция също не е собственост на възложителя, поради тази причина тя също се отчита задбалансово. Изпълнителят отчита само производствените разходи и разходите за труд по преработката.

Пример за счетоводни записвания:

Въз основа на договор за ишлеме са получени материали за       100 000 лв. Съгласно договора, материалите са предоставят без да се заплащат, а възложителя заплаща извършената услуга. При преработката на чуждите материали предприятието е вложило свои материали за 5 000 лв. и разход на труд за 25 000 лв. Преработените материали са предадени на възложителя.

- За получените материали за преработка на ишлеме

Дт с/ка Чужди материални активи            100 000

            Кт с/ка Ангажименти по договори100 000

 

- За вложените в преработката труд и материали

 

Дт с/ка Разходи за материали                     5 000

            Кт с/ка Материали                                       5 000

 

Дт с/ка Разходи за заплати                                    25 000

            Кт с/ка Персонал                                                     25 000

 

Дт с/ка Разходи за дейността                   30 000

            Кт с/ка Материали                                       5 000

            Кт с/ка Разходи за заплати                        25 000

 

Препоръчително е използуването на сметка Разходи за дейността. Това би улеснило отчетността.

 

- Преработените материали са предадени на възложителя. Дружеството е фактурирало своята услуга по договорни цени.

Дт с/ка 411 Клиенти                                     48 000

            Кт с/ка Приходи от продажба на усл.       40 000

            Кт с/ка Разчети за ДДС                                8 000

 

- За отразяване финансовия резултат от преработката на ишлеме

Дт с/ка Приходи от продажба на услуги  30 000

            Кт с/ка Разходи за дейността                    30 000

 

- За отразяване предаването на преработените материали

Дт с/ка Ангажименти по договори            100 000

Кт с/ка Чужди материални активи100 000

 

Обикновено преработката на ишлеме се отчита като услуга.

Според т.8 и 9 на  НСС 18 – Признаване на приходи, условията  за признаване на приход от услугата по преработка на ишлеме са изпълнени в момента на завършване на производството и издаване на производствения лист.

Според  чл.25, ал.1, т.1 и 2 от ЗДДС за дата на възникване на данъчното събитие се счита по – ранната от двете дати: датата на завършване на услугата или датата на плащането.

 

Адрес:

София-1303, ул. Антим І, № 19, ап.11

Тел: 02/986 70 67; 02/986 67 47; 0888863875

e-mdil: nbnikolov@finance.bg