… тук задачата за всеки е различна!
Съвет: Ще решите задачата бързо и много лесно, ако умеете да
ползвате параграфни стилове
Артур |
Гергана |
Д. Раднев |
Дургюл |
Радослав |
1. Прехвърлете
текста на нова страница в същия документ
не!
Използва се Insert
Break (Page Break)
2. Сменете
оцветяването на текста от синьо в черно да!
3. Заглавието да бъде с шрифт: Arial, 14 pt, само с главни букви
(Capital), получер
стил (Bold), центрирано да!
4. Името
на автора (ако има такова) да
бъде с шрифт Times New Roman, 12 pt, курсив (Italic) да!
5.
Подзаглавието
(ако има такова) да бъде с шрифт Arial, 12 pt. , да! получер
стил (Bold), ляво
подравнено на 1.2 cm не!
Използва се Format
Paragraph Left (1.2 cm)
6. Тялото на текста оформете с шрифт Times
New Roman, 11 pt, да! двустранно
подравняване, като в началото на всеки абзац да има разстояние 1.2 cm,
а междуредовото разстояние да
бъде 1.5 линии и да няма празни редове
между отделните параграфи не!
Използва се Format
Paragraph: Aligment (Justify); Special (First Line) By
(1.2 cm);Linespacing (1.5 lines)
7.
Оформете белите полета на страницата на документа по следния начин: отгоре 3 cm, отдолу
1.5 cm, отляво
3.5 cm, отдясно
2 cm не!
Използва се
File Page Setup Margins
По-добре би било да няма празни редове между отделните
параграфи (абзаци)!
СТОЙНОСТТА НА ПАРИТЕ
Гари Норт
И като се свършиха всичките
пари в Египетската земя и Ханаанската земя, всичките египтяни дойдоха при
Йосифа и рекоха: "Дай ни хляб; защо да умираме пред тебе понеже се
свършиха парите ни? (Битие 47:15).
През 1719 Даниел Дефо
написва роман за човек, чийто кораб потъва, и който живее на пустинен остров в
продължение на 28 години. Заглавието на романа е Робинзон Крузо. Икономистите
обичат да използват Робинзон Крузо за свой пример, когато започват учебник по
икономика за начинаещи. Защо? Защото в началото той е сам. Тогава можем да
говорим за оскъдица и нейните икономически следствия в свят без парична
икономика. Защо икономиката на Крузо няма пари? Защото това е свят без размяна
(търговия) и разделение на труда.
Функцията на
парите
Какво общо имат парите с
всичко това? Абсолютно нищо. Крузо не използва пари. Той просто прави мислени
преценки за стойността на нещо според това, което очаква да произведе за него в
бъдещето. Ако това, което даден предмет произведе за него, не би било ценно в
бъдещето, то няма да е ценно и днес.
Той не си задава въпроса:
"Чудя се колко пари е струвало всичко това преди да е било натоварено на
кораба?” Той не би си задавал такъв въпрос, освен ако не очаква да бъде спасен
много скоро, което би му дало възможност да продаде отново дадения предмет.
Какво го е грижа цената на някой предмет в миналото? Всичко, което има
значение, е какви действителни ползи (непарични приходи) ще произведе предметът
за него в бъдещето.
Да предположим, че той
наистина има малка надежда да бъде спасен. Корабът потъва. Салът му е почти под
водата. Бурята идва. Той трябва бързо да отиде на брега. Тъкмо като слиза от
кораба на сала си спомня, че е чувал слух, че капитанът на кораба притежава
сандъче пълно със златни монети. Дали Крузо ще се върне в капитанската каюта,
за да се опита да намери това сандъче? Дори да имаше достатъчно време и да
знаеше точно къде се намира, би ли го довлачил до ръба на кораба и би ли се
опитал да го натовари на сала? Ще изхвърли ли в океана инструментите за да
направи място за сандъчето със златни монети? Очевидно не.
Но парите са богатство,
нали? Златото е пари. Защо той няма да пожертва няколко евтини ножа и съдове за
да увеличи богатството си (парите)? Отговорът е прост: в среда от само един
човек парите не могат да съществуват. Те не служат за нищо. Крузо знае, че
златото тежи. То измества инструментите. Натежава на сала. То не е само
безполезно; то е пречка.
Стойността на парите се
определя от очакването на тези, които я пресмятат, за ползите от това, което
парите ще направят за тях в бъдещето. Сам човек на пустинен остров не може да
има високо мнение за това, което парите ще направят за него в бъдещето. Ако
остане сам до края на живота си, парите няма да му служат за нищо.
Така че в този случай
стойността на парите е нула.
Свойствата
на парите
Защо зърното би служило за
пари? Защото има петте основни характеристики, които трябва да притежават
всички видове пари:
Делимост
Преносимост
Трайност
Разпознаваемост
Оскъдност (висока стойност
по отношение на обем и тегло).
Обикновено зърното не
функционира като пари. Защо? Поради характеристика номер пет. Обикновено шиник
зърно не притежава висока стойност, поне не в сравнение с шиник с диаманти, или
шиник със златни монети. Купувачът си мисли: "Има още много там откъдето
идва това." Обикновено той е прав; наистина има много повече зърно там,
откъдето то идва. Но не и по време на глад.
Защо делимост? Защото вие
имате нужда да оценявате нещата. Пет унции от това за чисто ново от онова. Само
три унции за втора ръка онова. И купувачът, и продавачът трябва да са способни
да осъществят сделката. Продавачът на използваното "онова" може да
желае да отиде и да закупи още три използвани от "онова,” за да остане в
бизнеса с “онова,” така че по някакъв начин той се нуждае да отдели прихода от
общата продажба. Това означава делимост: унции, число с нули на къс хартия или
каквото и да е друго.
Преносимостта е очевидна.
Тя не е задължително изискване. Четох, че южно-тихоокеанското островно общество
Яп използва огромни камъни като пари. Те са твърде големи за да се местят. Но
са знак за благосъстояние и хората желаят да дават вещи и услуги за да ги
закупят. Всъщност това, което се разменя, са някакви удостоверения за
собственост. Обикновено предпочитаме нещо по-малко от огромни камъни. Когато
отиваме на пазара, желаем да носим своите пари със себе си. Ако те не могат да
се носят лесно, те вероятно няма да служат като пари.
Трайността също е важна.
Ако сте предпочели парична единица, която се износва бързо или гние, трябва
непрекъснато да я подновявате. Това означава проблеми. Буре прясна риба в свят
без хладилници няма да служи като пари. Но има изключение на правилото за
трайността. Цигарите не са трайни както метала, но са функционирали като пари
във всеки съвременен лагер за военопленници. Високата им стойност за единица
тегло и обем преодоляват фактора на малката трайност. Освен това те остават
оскъдни: хората продължават да пушат своя капитал.
Разпознаваемостта е
решаваща ако ще убеждавате някой да търгува с вас. Ако не вижда, че това са
добри, стари познати пари, няма да рискува да ви даде собственост върху това,
което се опитвате да закупите. Ако му отнема много време да проучва дали това
са истински пари или не, това изяжда ценно за всички време. Проучванията също
не са безплатни. Така че цената на размяната се вдига. Хората по-скоро ще
търгуват с по-познати пари. Така е по-евтино, по-бързо и по-сигурно.
Така това, което ние
казваме, е, че всеки предмет, който притежава тези пет характеристики в една
или друго степен, има потенциал да служи на обществото като пари. Исторически
като пари са служили някои много странни неща: морски черупки, мечешки нокти,
добитък, сол, късчета хартия с нарисувани върху тях образи на политици и дори
жени. (Проблемът при жените е факторът делимост: половин жена е по-лошо от
никаква жена.)
1.
Прехвърлете текста на нова страница в същия документ не!
Използва се Insert
Break (Page Break)
2.
Сменете оцветяването на текста от синьо в черно да!
3.
Заглавието да
бъде с шрифт: Arial, 12 pt, само
с главни букви (Capital),
получер стил (Bold),
центрирано да!
4.
Името на автора да бъде с шрифт Times New Roman, 11
pt, курсив (Italic), получер стил (Bold) да!
5. Тялото на текста оформете с шрифт Times New Roman, 11 pt, двустранно подравняване, като в началото на всеки абзац да има разстояние 1.5 cm, а междуредовото разстояние да бъде 1.5 линии и да няма празни редове между отделните параграфи
По подразбиране отстъпът е 1.25 cm, трябваше да го смениш на 1.5 >Format Paragraph: ….. Special (First Line) By (1.5 cm)…..
6. Оформете
белите полета на страницата на
документа по следния начин: отгоре 3 cm, отдолу
1.5 cm, отляво
3.5 cm, отдясно
2 cm да!
7. Проследете
и подменете (Find/Replace) навсякъде в документа
еднотипните кавички (") съответно с отварящи, долни (Alt+0132) и затварящи, горни (Alt+0147) кавички. да!
8. Ако забележите правописни грешки,
коригирайте ги да!
A MUSHROOMING CRISIS
от Луис Джеймс
Горещата вълна от миналото лято показа колко смъртоносно
погрешна идея е социализмът, когато френската социалистическа здравна система
се доказа като съвсем неподходяща и заради това починаха почти 15 000 души. Това е толкова огромно число, че
повечето хора трудно могат да го проумеят... и един човешки живот не би стигнал
да се разбере цената и страданията, понесени от семействата на онези, които
починаха. Обаче имаше една смърт миналото лято, несвързана с онези във Франция,
която наистина ни показва колко лоша идея е социализмът в медицината (и където
и да е другаде).
Виргис Даукас живее във Вилнюс, Литва, където е представител
на Международното общество за индивидуална свобода. Той провежда летен лагер на
английски език за източно-европейци, като използва про-пазарни брошури за
учебници и привлича студенти от много бивши социалистически страни. Веднъж той
организира опаковане с тоалетна хартия на президентския дворец във Вилнюс ...
той е малко див, но по един весел, симпатичен начин.
Семейството на Виргис е едно от многото в Източна Европа,
които се забавляват като берат пресни гъби. Те са го правили до миналото лято, когато
множеството от отровни гъби, които изглеждат също като ядивните започнали да се
появяват в безпрецедентни размери, израствайки между ядивните. За съжаление
Виргис, жена му Илона и синът му Бартас (нещо като Барт Симпсън с руски
акцент), си набрали гъби, но попаднали на отровни. И тримата били приети в
болница. Илона, която обичала гъби колкото хобит, изяла най-много и починала.
Виргис няколко дни бил много зле и лекарите му давали 50% шанс да оцелее, но в
крайна сметка успял.
Бартас бил прегледан в детска болница и се съвзел доста
бързо, но след това бил съкрушен, заедно с по-големия си брат и сестра си,
когато разбрали, че майка им е починала. Виргис го приел тежко и в началото се
обвинявал, че не е забелязал отровните гъби. (Той не знаел тогава, че ще има
нещо като епидемия.)
Изглежда обаче, че имало истински виновни, но той не бил
сред тях. Когато семейство Даукас били приети в държавната болница, Виргис
казал на лекарите да изпомпят съдържанието на стомаха на Илона, защото тя по
принцип не била способна да повръща сама.. Лекарите не го направили за нито единия от двамата. Те казали, че е
безнадеждно да се изпомпва стомаха шест часа след приемането на гъбите. Въпреки
това шестнадесет часа след яденето Виргис все още повръщал гъбите. Стомахът на
Бартас бил промит в педиатричната болница, където тази процедура се считала за
рутинна и се възстановил сравнително лесно.
Още по-лошото е, че по-късно открили, че има лекарство,
което неутрализира отровата на точно тази гъба, но то не било предписано на
никой от тях. Когато, след смъртта на Илона, Виргис научил. За това му казали, че това
лекарство не е лицензирано за употреба в болницата, в която били приети. То се
използва в Литва, но лекарите не са го поискали. Когато били запитани по каква
причина, те отговорили, че е много скъпо. Ако някой се нуждаел от него, а не
можел да си го позволи, това щяло да създаде проблеми.
Така, това било политическо решение взето от медицинските
бюрократи управляващи „безплатната“ държавна болница –
да не се взема съществуващото лекарство и дори да не се информират пациентите
за възможното лечение.
Впоследствие Виргис пожелал да потърси отговорност от
небрежните лекари за техните действия. Но му казали, че няма да му разрешат
достъп до болничните картони на съпругата му. Когато потърсил картоните от
спешното повикване в болницата, той открил, че те са преправени. Когато помолил
за независимо официално разследване, той разбрал, че определените за това не
били независими, а били част от администрацията на същата болница.
Такова е съчувствието на социализма към вас – в края на
краищата имат значение нуждите на целия „социален
организъм“, а не жалките нужди на индивидите.
Когато Виргис се обърнал към литовските медии с тази
история, те не се заинтересували. ( „Млъкни, малка индивидуална
клетко, социалният организъм не иска да чува за проблемите ти!“ )
Всъщност, хората му казали, че трябва да е доволен, че е имало изобщо болница
за него и за Бартас!
Натиснете тук, за да видите снимки на тези малки клетки –
толкова маловажни, толкова заменими за социалния организъм.
И сега ние чуваме, че самопровъзгласилите се за водачи на
публичната политика по отношение на медицината в Съединените щати – Института
по медицина, настойчиво убеждават да се приеме т.нар. универсално покритие до
2010 година.
Обаче такова нещо като социален организъм не съществува
на този свят – това е само една метафора – често разрушителна и понякога
смъртоносна. Човешките същества не са само клетки в някакъв гаргантюански и
безгрижен социален организъм, каквито са временните клетки на кожата, за да
бъдат отлюспени като пърхот, след като ползата от тях се изчерпи. Това, което е
действително, което можем да видим, да докоснем и да обичаме, са хората. И те
не са заменими средства за постигането на по-важни цели, а всеки от тях е
уникална, незаменима цел за себе си и е свободен да направи най-доброто, на
което е способен, през живота си.
И това е красотата на свободния пазар, че позволява
индивидуални отговори на отделните нужди, вместо да налага обща политика, която
изглежда най-добрата на група социални инженери. Универсалното покритие не е
благодат, ако е универсално второразрядно.
Това е вярно дори и на места като Литва, където има
държавно медицинско обслужване, но всеки там знае, че най-доброто лечение е в
частните клиники. За нещастие на семейство Даукас екипите на линейките са ги
отвели в държавните болници, където са били регистрирани. Вече е твърде късно
за Илона Даукас, но не и за живите, които все още могат да се борят срещу
разпространението на държавното медицинско обслужване навсякъде, където има
такава заплаха.
1.
Прехвърлете текста на нова страница в същия документ да!
9.
Сменете оцветяването на текста от синьо в черно да!
10. Заглавието да бъде с шрифт: Arial, 14 pt, само с главни букви
(Capital), получер
стил (Bold), да! центрирано не!
11. Името
на автора да бъде с шрифт Times New Roman, 12 pt, курсив (Italic), центрирано да!
12. Тялото на текста оформете в две равни по
широчина колони с разстояние между тях 0.6 cm, шрифт Times New Roman, 11 pt, двустранно подравняване,
да!като
в началото на всеки абзац да има разстояние 0.75 cm,не!
а междуредовото разстояние да
бъде 1 линия и да няма празни редове между отделните параграфи да!
Използва се Format Paragraph: …. Special (First Line) By (0.75 cm);
Има разлика между Spacing (разстояние между параграфите!) и Linespacing (разстояние между редовете!)
13. Текстът в светло синьо поставете като бележка под линия не!
Бележка под линия се поставя чрез: Insert Reference Footnote
14. Оформете
белите полета на страницата на
документа по следния начин: отгоре 3 cm, отдолу
1.5 cm, отляво
2.5 cm, отдясно
2.5 cm
15. Проследете
и подменете (Find/Replace) навсякъде в документа
еднотипните кавички (") съответно с отварящи, долни (Alt+0132) и затварящи, горни (Alt+0147) кавички. не!
Използва се
File Page Setup Margins
16. Ако забележите правописни грешки,
коригирайте ги.
Съвет: Ще
решите задачата бързо и много лесно, ако умеете да ползвате параграфни стилове
ИНВЕСТИЦИИ И РИСК :
ДВОЙНА ГРЕШКА
Велико Димитров
През последните дни правителството и
държавната администрация май вкараха два гола във вратата на българската
икономика. Първият е приемането на мерки като повишаването на тока, въвеждането
на нови акцизи и планиране на увеличение на заплати на бюджетни служители,
които по своята същност са строго преразпределителни и дискриминират
по-голямата част от обществото за сметка на много малка група хора. Това
логично, както сме писали многократно досега не е правилно нито от морална (не
е справедливо само някои от нас да повишават благосъстоянието си, без да е ясно
дали точно те го заслужават най-много), нито от икономическа гледна точка.
Второто е вярно, тъй като приетите мерки само отдалечават икономиката от
някаква по-висока точка на ефективност според модела на Парето . Това, че
моделът е теоретичен, не означава, че при всяка възможност трябва да се създава
по-ниска ефективност.
Вторият (авто-) гол са всички вторични
негативни ефекти върху икономиката. Един от тях е например много вероятният
бъдещ спад на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в абсолютен обем или рязко
понижение на темпа им на нарастване от последните години – 2003 г.-почти 53%;
2004 г.- над 14% . Това намаляване ще дойде по две линии:
Правителството не иска да приватизира
Булгартабак, Булгаргаз и др. под предлог, че трябва да се преструктурират и
т.н.. През последните две - три години около 50% от ПЧИ се появяват
благодарение на сключени приватизационни договори. Ако не се раздържавява (има
още много какво – не би трябвало да е проблем) преките чуждестранни инвестиции
ще спаднат с приблизително ½.
Инвестициите на „зелено“ също най-вероятно ще спаднат, защото за
разлика от други хора финансовите и инвестиционните мениджъри си дават сметка
за:
Норма на възвръщаемост – тя намалява с
нарастване на дирижираната неефективност. Още повече, че алтернативната
привлекателност на България в регионален план намалява . Поскъпването на
електроенергията е ясен сигнал за това.
Риск (общо) – с неговото покачване
правителството може да се хлъзне по плоскостта на изкушението да регулира и
регулира. Политическият и свързаният с него икономически риск винаги съществува
в по-малка или по-голяма степен – сегашното увеличение на държавните разходи
може да резултира в бъдеще към увеличение на някои данъци.
Подобни мотиви могат да стоят и в основата
на световния доклад за инвестициите в частта му за България, представен вчера
от постоянния координатор на ООН Нийл Буне. Според него темпът на нарастване на
инвестициите в България няма да се запази на същото ниво, както през последните
години.
Инвестициите са важни дотолкова, доколкото
са един от трите* основни източника на по-висока производителност, т.е. на
по-високи доходи.
Тяхното съзнателно или несъзнателно
ограничаване не може да се оцени положително.
* Подобряване на организацията, уменията
на служителите, инвестиции (нови технологии, лицензии...)
Добри новини от телекомуникационния пазар
Димитър Чобанов
Наскоро се случи нещо позитивно, което би
трябвало да зарадва българските потребители и най-вече да се отрази
благоприятно върху тяхното потребление. В ситуация на постоянно покачващи се
цени като например на петрола и продуктите от неговата преработка, при
неблагоприятното развитие заради наводненията и допълнителните разходи за
гражданите и фирмите, породени от тях, всяко съобщение за поевтиняване на
дадена стока или услуга може да бъде приветствано.
Такава добра новина възникна на
телекомуникационния пазар във вид на по-ниски цени за услугите, предоставяни от
GSM-операторите. Последователно и трите оператора обявиха по-ниски цени. Първо
Вивател представи стартовите си цени, които според представители на компанията
са с около 22% по-ниски от тези на останалите два оператора. Това беше
последвано от М-Тел и Глобул, които реагираха веднага и също понижиха цените на
минута разговор за своите клиенти. Заедно с това трите оператора предлагат
различен набор от програми за физически и юридически лица, които дават
възможност за по-добро планиране на разходите и съответно за по-малки сметки за
мобилна комуникация.
Каква е причината за това поевтиняване?
Отговорът на този въпрос е конкуренцията на пазара. Именно конкуренцията
притиска операторите да предлагат все по-изгодни оферти за своите клиенти, тъй
като в противен случай рискът те да бъдат загубени нараства значително. Пазарът
на GSM-услуги започва да се насища. Според данни от действащите в момента
оператори М-Тел и Глобул те имат съответно 3.3 млн. и 2 млн. абонати и
потребители на предплатени услуги, което означава, че средно около 68% от
населението на страната използва мобилни телефони. Разбира се, при обявяването
на тези данни е възможно да се преследват рекламни цели и те да не са напълно
точни, но все пак това показва, че възможностите за разширяване на пазара не са
големи. Следователно привличането на нови клиенти става все по-трудно, като
източниците са или хора, които досега не са ползвали тези услуги и в голямата
си част имат ниски доходи, или чрез отнемане на настоящите клиенти на
останалите оператори. При тази ситуация на пазара се появява и нов играч – Вивател
– и създава действителен конкурентен натиск, който вече дава резултат.
Ако си припомним развитието на цените на
мобилните услуги в България, ще стане ясно, че на практика понижението се
случва в най-голяма степен преди на пазара да влезе нов оператор. За съжаление
това събитие се забави значително и по тази причина положителното развитие
нямаше възможност да се случи по-рано. Продължителното отлагане беше поради
липсата на трети GSM-лиценз поради държавната политика в тази област. Чрез
лицензирането на операторите държавата представляваше основната пречка пред
навлизането на нови играчи, което естествено беше използвано от
съществуващите такива. На практика пазарът
на мобилните услуги беше монополизиран и това беше за сметка на българските
потребители. Цените на услугите отнесени към доходите на населението в България
бяха едни от най-високите в Европа, покритието на мрежата се изграждаше бавно и
качеството изобщо не отговаряше на заплащаната цена.
С даването на втория и особено на третия
лиценз ситуацията съществено се променя. За да възвърне вложените инвестиции в
изграждането на мрежата Вивател беше длъжна да предложи по-добри условия на
бъдещите си абонати. Компанията трябва бързо да изгради добър имидж сред тях,
тъй като останалите два оператора са на пазара достатъчно дълго време, имат
вече своите лоялни клиенти и ще бъде трудно те да бъдат привлечени.
Най-сигурният начин за това остава чрез по-ниските цени. Същевременно, както
посочихме вече, цените в момента са сравнително високи така че има реална
възможност за понижение без това да се отрази толкова съществено върху
приходите, а следователно и върху печалбата на операторите. Индикатор за това
са появилите се предложения за цени за 0 ст. на минута разговор, което е без
прецедент на този пазар до момента.
Тази ситуация отново е пример, че ако бъде
позволено на пазара да действа, това веднага увеличава ползите за потребителите.
Независимо дали ще се изрази в по-ниски цени или в по-качествени и
по-разнообразни услуги важното е, че начинът за постигането им е чрез даването
на повече стопанска свобода за хората. Бариерите пред навлизането на даден
пазар, независимо под каква форма са поставени, винаги облагодетелстват
съществуващите доставчици за сметка на потребителите. По тази причина
либерализацията на пазарите и дерегулирането им е посоката, която трябва да
бъде следвана, не само в сферата на телекомуникациите, а също така в
транспорта, енергетиката, водоснабдяването. По този начин изкривяванията,
създавани от държавата, на тези пазари ще се намалят и ще се даде възможност за
повишена конкуренция, прозрачно определяне на цените и по-голяма изгода за
потребителите.
1.
Прехвърлете текста на нова страница в същия документ не!
Използва се Insert
Break (Page Break)
2.
Сменете оцветяването на текста от синьо в черно да!
3.
Заглавието да
бъде с шрифт: Arial, 14 pt, само
с главни букви (Capital),
получер стил (Bold),
центрирано да!
4. Името
на автора (ако има такова) да
бъде с шрифт Times New Roman, 12 pt, курсив (Italic) да!
5.
Подзаглавието
(ако има такова) да бъде с шрифт Arial, 12 pt. , получер стил (Bold), ляво подравнено на 1.2 cm да!
6. Тялото на текста оформете с шрифт Times
New Roman, 11 pt, двустранно подравняване, като в началото на
всеки абзац да има разстояние 1.2 cm, а междуредовото разстояние да бъде 1.5 линии и да няма празни
редове между отделните параграфи да!
7. Оформете
белите полета на страницата на
документа по следния начин: отгоре 3 cm, отдолу
1.5 cm, отляво
3.5 cm, отдясно
2 cm да!
8. Проследете
и подменете (Find/Replace) навсякъде в документа
еднотипните кавички (") съответно с отварящи, долни (Alt+0132) и затварящи, горни (Alt+0147) кавички. да!
9. Ако забележите правописни грешки,
коригирайте ги.
СТОЙНОСТТА
НА ПАРИТЕ
Гари Норт
Парите
като обществен продукт
Вече видяхме, че Робинзон Крузо няма
нужда от пари на своя остров. От там отидохме в древния Египет и открихме, че
обществото първоначално се е нуждаело от пари, но когато гладът се стоварва,
старата форма на пари „изчезва“ като престава да служи за пари. Може би зърното
надделява като нови пари. Или може би нищо не замества парите.
Би трябвало тези примери да ни дадат
някаква първоначална представа за това какво са парите и как действуват те. Те
се използват за размяна. Тъй като Робинзон Крузо е съвсем сам, той няма нужда
от пари. Той не се опитва да прави някаква доброволна размяна. Подобно, в
общество, което едва преживява и където почти всеки е земеделец, няма да има
причина за съществуването на пари. Никой вече не купува и не продава за пари.
Да търгуваш със зърно е да търгуваш с живот. Всички държат за себе си всяко
парченце храна, което отглеждат, и никой не търгува. Те могат да си разменят
стоки и услуги направо, но вече не търгуват с пари. Това показва много малък
размер на търговия. Така широкоразпространената търговия се прекратява. Когато
това се случи, парите „изчезват“. Те умират. Те вече не служат на обществото,
затова отпадат от употреба докато кризата свърши.
Ако хората не търгуват, те не могат
да специализират в производството. В случая с Египет богатият народ остана
беден. Фараонът стана богат и хората в Египет оцеляха, но на много висока цена:
загубата на тяхната свобода. Те продадоха себе си в робство за да си купят
храна, защото продадоха земята си и наследството на децата си на Фараона (Битие
47:19-23). Това е бедност в пълния смисъл на думата. Но преживяха глада. Те
откупиха живота си.
Защо съществуват парите? Защото
служат добре на хората. Ако хората желаят да увеличат своето лично богатство
чрез даване на по-малко ценни (за тях) неща за да купят други по-ценни (за
тях), те се нуждаят от търговски партньори. Ако имам само добитък за продан и
човекът, на когото искам да продавам, не желае добитък, а брадва, ще трябва да
намеря някой, който ще размени брадва за моя добитък, и тогава да се опитам да
намеря човека, който иска брадвата. Надявам се и се моля той да не е купил
междувременно брадва от някой друг.
Но който има желание, намира начин.
Където има нужда в обществото, хората имат стимул да намерят начин да я
задоволят. Когато хората търгуват един с друг, те доброволно започват да търсят
желани от всички предмети за да ги съхранят „за черни дни“. Те продават своите
излишни стоки и услуги за желаната от всички стока. Защо? Защото предполагат,
че хората ще искат още от тази стока утре и през следващата седмица. Така че,
ако складират количество от нея, ще могат да намерят хора, които по-късно ще
искат да им продадат всякакви стоки и услуги. Всъщност собственикът на тази
стока ще може следващата седмица да си промени решението за това, което иска да
купи и все още ще е способен да си го купи.
Накратко и най-съществено, парите са
най-търгуваната стока в дадено общество. Това е най-доброто определение за
пари, което икономистите могат да предложат. Библията казва, че парите
изчезнаха, когато в Египет старата форма на пари не е била вече продаваема. „Изчезнали“ пари е същото като „непродаваеми“ пари. Но няма такова
нещо като непродаваеми пари. Ако не се продават, значи никой не ги търси. Ако
никой не ги иска, значи повече не са пари.
Парите ни позволяват да си променяме
решенията евтино. Те ни дават възможност да правим грешки относно това, което
ни е необходимо или желано, и после да си поправяме грешките. Парите увеличават
броя на хората, които биха желали да ни продадат това, което искаме. Колкото
повече хора желаят пари, толкова повече хора ще има, с които да търгуваме.
Нещо повече, парите позволяват на
хората да установят общи цени за повечето стоки и услуги. Няма да е необходимо
вече да пресмятам колко брадви ще купят колко обувки, и след това да сравнявам
обувките с добитъка, овцете с брадвите и т.н. Всичко, което трябва да направя,
е да проверя във вестника и да видя всичките неща, които мога да си купя с
пари. Така всички вземаме по-добри решения, защото можем да пресмятаме
по-ефективно. Без пари можем да постигнем само първобитна икономика, защото
става много трудно пресмятането на цената на едно нещо, да не говорим на
всичко. Всъщност можем да определим думата „първобитен“ като „общество без
развита парична система“.
Парите увеличават разделението на
труда. Те правят по-големи възможностите ни да купуваме и да продаваме.
Следователно те увеличават нашето богатство и свободата ни на действие. Те
насърчават икономическия растеж. И което е най-интересно, не е необходимо
държавата да ги произвежда, за да се постигне всичко това. Те са продукт на
индивидуално икономическо действие, а не на правителствено узаконяване.
1.
Прехвърлете текста на нова страница в същия документ да! но не биваше да се престараваш в демонстрирането на умението си да ползваш insert page break като си прехвърлил на нова страница и условието на
задачата!...
1.
Сменете оцветяването на текста от синьо в черно, а не в червено не!
2.
Заглавието да
бъде с шрифт: Arial, 14 pt, само
с главни букви (Capital),
получер стил (Bold),
центрирано да!
3.
Подзаглавието да
бъде да бъде с шрифт Times New Roman, 12 pt, курсив (Italic), да! получер стил (Bold), центрирано не!
4.
Тялото на
текста оформете А) за интервюиращия: с шрифт Arial, 11 pt,
получер стил (Bold),
ляво
подравняване, без разстояние в началото на всеки абзац; да! Б)
отговорите на интервюирания: с шрифт Times
New Roman, 12 pt, курсив (Italic), ляво подравняване на 0.5 cm, със 7 cm разстояние в началото на
всеки абзац не!
в документа е изпълнено 0.63 cm, вместо 0.5 и
0.635 вместо
7 cm
5.
Междуредовото
разстояние да бъде 1 линия и да няма празни редове между
отделните параграфи да!
6. Оформете
белите полета на страницата на
документа по следния начин: отгоре 3 cm, отдолу
1.8 cm, отляво
3.5 cm, отдясно
1.5 cm да!
7. Проследете
и подменете (Find/Replace) навсякъде в документа
еднотипните кавички (") съответно с отварящи (Alt+0132) и затварящи
(Alt+0147) кавички. да! но изяждаш първата буква!...
8. Ако забележите правописни грешки,
коригирайте ги.
Знаеш, можеш, но бързаш, не внимаваш, не четеш! И в крайна
сметка задачата не е решена вярно. И защо е това 'разточителство' на текст…? Ами
ако трябва да се печата? Кой ще плаща за консумативи (мастило, тонер… и т. н.)
Важно е да има стабилност в
правилата за правене на бизнес
Съвместно интервю на в-к ПАРИ
и ECON.BG със Стоян Динчийски, Изпълнителен директор, БАКБ от 08.06.2005 г.
Банките донякъде неразумно
влизат в ценова война дори и за рискови клиенти
Господин Динчийски,
Българо-американската кредитна банка е на българския пазар от края на 1996 г.
Каква равносметка може да се направи за тези близо 10 години в развитието й?
Стоян Динчийски:
Бих искал да уточня, че към
края на 2004 г. банката всъщност завърши своята осма пълна година, която се
оказа поредната рекордна година от гледна точка на реализираната печалба и
ръста на активите, като и всички други основни показатели. Това, което ни кара
да сме особено доволни и уверени занапред, е стабилността в резултатите - няма
пикове и сривове, всички данни показват устойчив, и то забележителен ръст. Ако
вземете финансовите ни резултати за всяка от последните 3 години, ще видите, че
нетната печалба за всяка от тези години е почти толкова голяма, колкото
печалбата за предходните 2, взети заедно. Има и друго много важно за нас.
Успяхме през последните години
да осъществим някои инициативи, които ще се окажат от ключово значение за развитието
на българския капиталов пазар - БАКБ беше инициатор и изигра важна роля за
приемането на закона за ипотечните облигации и по-късно закона за дружествата
със специална инвестиционна цел. Вече и по двата закона се издават финансови
инструменти, които са много търсени от институционалните и по-дребните
инвеститори. Очакваме този тип книжа в следващите години да се развият така
бурно, че това ще се окаже една от големите новини като цяло на българския
капиталов пазар.
Какви са основните
въпроси/предизвикателства, които банковият сектор трябва да реши в краткосрочен
план? Какви тенденции се очертават в перспектива?
Стоян Динчийски:
Основните цели на повечето
банки в краткосрочен план вероятно са в посока на бързо увеличаване на активите
им, което се надяват да им донесе предимство в бъдеще. Има банки, които се
справят доста добре на базата на сериозен опит и вероятно както акционерите им,
така и клиентите им са доволни. От друга страна, струва ми се, че има две
основни заблуди в стратегиите на част от банките. Едната е, че с по-голям обем
и повече клиенти ще постигнат икономия от мащаба. И втората заблуда е, че ако
правят това, което правят всички други, вероятността да са на грешен път е
по-малка. Твърде елементарно. Най-често нито едното е вярно, нито другото.
По-скоро мисля, че банките донякъде неразумно влизат в ценова война,
включително и за рискови клиенти, и подценяват факта, че показателите им за
възвръщаемост и ефективност през последните години не се подобряват въпреки
значително увеличения дял на кредитите в банковите активи.
Напоследък в бранша се поставя
въпросът за преминаване към система на рисково претеглени премийни вноски за
гарантиране на депозитите. Какви биха били ползите за банковата система, а и за
клиентите на банките?
Стоян Динчийски:
БАКБ не разчита много на
депозитна база. Основно сме кредитираща институция, при това в сегмента на
дългосрочните бизнес-и ипотечни кредити и се финансираме много повече с
кредитни линии от чужбина и дългови инструменти на капиталовия пазар, така че
този въпрос не ни касае в такава степен. Въпреки това мисля, че предложението
има своите положителни страни главно в посока на някаква справедливост при
поемане тежестите на гаранцията и създаване на бариери пред агресивното
привличане на депозити от немного сигурни институции. Факт е обаче, че банките,
възприемани като по-рискови, и сега си плащат цената за това чрез значително
по-високите лихви по депозитите, които привличат. Рисково претеглени вноски
само ще увеличат тази цена. Така че не виждам особена полза от промяна на
начина на формиране на премийните вноски. Струва ми се, и това важи не само за
правилата в банковата система, че стремежът би трябвало да бъде в посока
осигуряване стабилност на условията за правене на бизнес, което предполага
по-малко промени.
В острата конкуренция между
банките за клиенти и пазарни дялове има ли случаи на нелоялна конкуренция?
Стоян Динчийски:
Това като че ли е безспорно.
Проблемът не е, че една банка ще загуби определени клиенти, а друга ще ги
спечели. Лошото е, че от нелоялната конкуренция по принцип страдат
потребителите, които "купуват" не това, което си мислят, че купуват,
или плащат по-скъпо от това, което виждат в рекламите. Но истината е, че
подвеждащите банкови практики в крайна сметка се обръщат срещу тези, които ги
прилагат.
Какво е мястото на по-малките
банки в сектора? След влизането на българия в ЕС тук най-вероятно ще се появят
и нови играчи, нови банки, значи още конкуренти на пазара, който не е много
голям.
Стоян Динчийски:
Права сте. Пазарът е малък, но
аз мисля, че по-големите пазари привличат много повече играчи и са
по-конкурентни, така че ние не се плашим. Но, да, конкуренцията е сериозна и е
ясно, че в дългосрочен план ще има победители, ще има и такива, чиито позиции
бавно, но сигурно ще се влошават. Големите банки имат някои преимущества,
малките също - с гъвкавостта си. Предимството ще бъде за тези, които успеят в
три неща - първо, да се фокусират в продукти, услуги и пазарни сегменти, за
които имат познания и експертиза; второ, да се справят с това така, че да могат
да управляват риска и да привлекат клиенти при контролирано ниво на разходите
си, да подобрят възвръщаемостта; и трето, да успеят да въведат иновативни
продукти и приложат нови инициативи, които допълнително да усилят конкурентните
им предимства. Тези, които се опитват да вървят на гребена на "модната
тенденция" и правят всичко, което предлагат останалите, без да имат
фундаменталната подготовка, съответното качество и възвръщаемост, много скоро
ще изостанат твърде много. Ние самите сме много внимателни, тъй като не е никак
трудно да се подведеш и тръгнеш по плоскостта на традиционното.
ВАЖНО Е ДА ИМА СТАБИЛНОСТ В ПРАВИЛАТА ЗА ПРАВЕНЕ НА БИЗНЕС
Съвместно интервю на в-к ПАРИ и ECON.BG със Стоян Динчийски,
Изпълнителен директор, БАКБ от 08.06.2005 г.
Банките
донякъде неразумно влизат в ценова война дори и за рискови клиенти
Господин
Динчийски, Българо-американската кредитна банка е на българския пазар от края
на 1996 г. Каква равносметка може да се направи за тези близо 10 години в развитието
й?
Стоян Динчийски:
Бих искал да уточня,
че към края на 2004 г. банката всъщност завърши своята осма пълна година, която
се оказа поредната рекордна година от гледна точка на реализираната печалба и
ръста на активите, като и всички други основни показатели. Това, което ни кара
да сме особено доволни и уверени занапред, е стабилността в резултатите - няма
пикове и сривове, всички данни показват устойчив, и то забележителен ръст. Ако
вземете финансовите ни резултати за всяка от последните 3 години, ще видите, че
нетната печалба за всяка от тези години е почти толкова голяма, колкото
печалбата за предходните 2, взети заедно. Има и друго много важно за нас.
Успяхме през последните години да осъществим
някои инициативи, които ще се окажат от ключово значение за развитието на
българския капиталов пазар - БАКБ беше инициатор и изигра важна роля за
приемането на закона за ипотечните облигации и по-късно закона за дружествата
със специална инвестиционна цел. Вече и по двата закона се издават финансови инструменти,
които са много търсени от институционалните и по-дребните инвеститори. Очакваме
този тип книжа в следващите години да се развият така бурно, че това ще се
окаже една от големите новини като цяло на българския капиталов пазар.
Какви са основните въпроси/предизвикателства,
които банковият сектор трябва да реши в краткосрочен план? Какви тенденции се
очертават в перспектива?
Стоян Динчийски:
Основните цели на
повечето банки в краткосрочен план вероятно са в посока на бързо увеличаване на
активите им, което се надяват да им донесе предимство в бъдеще. Има банки,
които се справят доста добре на базата на сериозен опит и вероятно както
акционерите им, така и клиентите им са доволни. От друга страна, струва ми се,
че има две основни заблуди в стратегиите на част от банките. Едната е, че с
по-голям обем и повече клиенти ще постигнат икономия от мащаба. И втората
заблуда е, че ако правят това, което правят всички други, вероятността да са на
грешен път е по-малка. Твърде елементарно. Най-често нито едното е вярно, нито
другото. По-скоро мисля, че банките донякъде неразумно влизат в ценова война,
включително и за рискови клиенти, и подценяват факта, че показателите им за
възвръщаемост и ефективност през последните години не се подобряват въпреки
значително увеличения дял на кредитите в банковите активи.
Напоследък в бранша се поставя въпросът за преминаване към система на рисково претеглени премийни
вноски за гарантиране на депозитите. Какви биха били ползите за банковата
система, а и за клиентите на банките?
Стоян Динчийски:
БАКБ не разчита
много на депозитна база. Основно сме кредитираща институция, при това в
сегмента на дългосрочните бизнес-и ипотечни кредити и се финансираме много
повече с кредитни линии от чужбина и дългови инструменти на капиталовия пазар,
така че този въпрос не ни касае в такава степен. Въпреки това мисля, че
предложението има своите положителни страни главно в посока на някаква
справедливост при поемане тежестите на гаранцията и създаване на бариери пред
агресивното привличане на депозити от немного сигурни институции. Факт е обаче,
че банките, възприемани като по-рискови, и сега си плащат цената за това чрез
значително по-високите лихви по депозитите, които привличат. Рисково претеглени
вноски само ще увеличат тази цена. Така че не виждам особена полза от промяна
на начина на формиране на премийните вноски. Струва ми се, и това важи не само
за правилата в банковата система, че стремежът би трябвало да бъде в посока
осигуряване стабилност на условията за правене на бизнес, което предполага
по-малко промени.
В острата конкуренция между банките за
клиенти и пазарни дялове има ли случаи на нелоялна конкуренция?
Стоян Динчийски:
Това като че ли е
безспорно. Проблемът не е, че една банка ще загуби определени клиенти, а друга
ще ги спечели. Лошото е, че от нелоялната конкуренция по принцип страдат
потребителите, които „упуват“не това, което си мислят, че купуват, или плащат
по-скъпо от това, което виждат в рекламите. Но истината е, че подвеждащите
банкови практики в крайна сметка се обръщат срещу тези, които ги прилагат.
Какво е мястото на по-малките банки в
сектора? След влизането на българия в ЕС тук най-вероятно ще се появят и нови
играчи, нови банки, значи още конкуренти на пазара, който не е много голям.
Стоян Динчийски:
Права сте. Пазарът е
малък, но аз мисля, че по-големите пазари привличат много повече играчи и са
по-конкурентни, така че ние не се плашим. Но, да, конкуренцията е сериозна и е
ясно, че в дългосрочен план ще има победители, ще има и такива, чиито позиции
бавно, но сигурно ще се влошават. Големите банки имат някои преимущества,
малките също - с гъвкавостта си. Предимството ще бъде за тези, които успеят в
три неща - първо, да се фокусират в продукти, услуги и пазарни сегменти, за
които имат познания и експертиза; второ, да се справят с това така, че да могат
да управляват риска и да привлекат клиенти при контролирано ниво на разходите
си, да подобрят възвръщаемостта; и трето, да успеят да въведат иновативни
продукти и приложат нови инициативи, които допълнително да усилят конкурентните
им предимства. Тези, които се опитват да вървят на гребена на „одната тенденция“
правят всичко, което предлагат
останалите, без да имат фундаменталната подготовка, съответното качество и
възвръщаемост, много скоро ще изостанат твърде много. Ние самите сме много внимателни, тъй като не е никак трудно да се подведеш и
тръгнеш по плоскостта на традиционното.