През 1989г. в някогашната Музейна сбирка "Карасура", с. Рупките, постъпва едно уникално находище от средновековна червенолакова керамика. То бе намерено при проучвателни работи по трасето на Автомагистрала "Тракия", на около 200м северозападно от хълма "Калето", в землището на с. Рупките, Чирпанско. На това място, както е известно, от 1981г. се провеждат съвместни германо-български археологически разкопки "Карасура".

Първите следи от човешка дейност датират от V хил. пр. Хр. и с известни прекъсвания продължават до XIIIв. сл. Хр. Най-значителните останки от живот са от Енеолита до Средния бронз /IV-III хил. пр. Хр./ и от Римско време – доказани храмове на бога-лечител – Асклепий, на Плутон – бога на подземните богатства и на Аполон – главният бог, който според един надпис, носи тракийското прозвище Дайтеренус. До ден днешен край с. Свобода има една местност, която се казва Даутина.

Още през Късната античност / началото на IVв / крайпътната станция на разклона на големия военен път за Августа Траяна, известна под името Карасура от писмени извори, се превръща в най-мощната крепост между Филипополис и Берое /днес Стара Загора/. Двете, а може би вече и три, големи раннохристиянски базилики и погребенията, извършени в тях, показват не само, че тук може да е имало късноантичен град, но и че тук се е намирал един раннохристиянски приют за хора с физически аномалии.

След разрушаването на крепостта от славяни и авари в края на VIв, животът тук продължава, макар и в скромни размери.

Много гробове от Ранното средновековие ни дадоха ценни находки, които могат да се видят в Чирпанския исторически музей.

Най-голям разцвет на селището се отбелязва от края на XIв, особено през XII-XIIIв. То не само се разраства и достига огромната площ 1000 дка, но тук са намерени неповторими за Югозападна Европа находки. Явно тук се е родил един нов град, с непознато до сега име, който е играл много важна роля. Аз съм на мнение, че тук е бил изграден от Алексий Комнин градът Алексиополис. Големите, вдълбани в земята, зърнохранилища може би са използувани за снабдяване с храна на участниците в Третия кръстоносен поход под предводителството на германския крал Фридрих Барбароса.

В същото това време се определя и колективната находка от червенолакови съдове /обр.1/, добре датирана чрез монети. Тя е намерена върху една глинена пещ, в западната част на Автомагистрала "Тракия" и представлява останки от повече от 35 съда, не всички от които бе възможно да се реставрират изцяло. Трябва да отбележим, че това не е единственото находище от такава керамика, през XIIв я има в изобилие.

Те се отнасят към т.нар. "трапезна" керамика, т.е. предимно кани с различна форма, а също така стомни, паници, чинии и купи. Те са изработени от фина бяла до бледожълта глина, чиято повърхност е покрита с червенолакова ангоба. Освен, че съдовете имат врязана и излъскана украса, някои от каните частично или изцяло са покрити със златиста ангоба. Формите им са съвсем необичайни за тази област през Средновековието.

Що се отнася до формата, ангобата и украсата, трябва да отбележим, че досега не е позната в България и съседните й страни, вкл. Турция, нито са известни в европейската научна литература. Извършените в продължение на 10 години справки на Балканския полуостров, в Мала Азия и Северна Африка, т.е. във византийския и ислямския свят на Средновековието, се оказаха също толкова безуспешни, колкото и в Кавказкия регион. Без съмнение, тази керамика прави силно ориенталско впечатление. Формите и украсата, обаче, ясно сочат Изтока. Подобни бутилкообразни, но глазирани керамични кани и вази с дълги гърла и сферични тела, авторът имаше възможност да разглежда в областта на Изник – старата Никея, една от столиците на Византийската империя, в сгашната Турция. Освен това, тези форми са използувани в Турция и Ориентаза стъклени или медни кани. Формата и "шапките" на нашия вид кани насочва най-често към Персия /сег. Иран/, където подобни форми се откриват в тамошните произведения на изкуството. Някои други елементи, като напр. няколко форми с излъскани ивици, както и някои украси, силно напомнят византийската керамика от XI-XII в

Наличието на фрагменти в Карасура в почти всеки датиран керамичен комплекс от XIIв говори преди всичко за това, че тази луксозна керамика се е използувала и средновековния град. Това свидетелства както за значимостта, така и за богатството на селището, доказани и чрез октаналите находки –уникални, т.е. досега несрещани никъде в средновековната Византийска империя, византийски монети, луксозни форми на керамика "сграфито" и даже китайски порцелан. От друга страна тези обстоятелства, т.е. търговското депо от една страна, и използването на луксозна трапезна керамика от друга, са доказателства за това, че през Средновековито мястото трябва да се е намирало върху важен търговски /явно от Черно море/ път, който е могъл да открие съответните пласментни тържища на този луксозен вид керамика. За това свидетелстват разкопаните по трасето на магистралата големи занаятчийски сгради, между които е и една сграда с размери 20х6м, която се обяснява като хан с конюшня. Преобладаването на трапезна керамика и керамика за сервиране в керамичния спектър, може да се наблюдава още в стоковите форми на късноантичната крепост Карасура. Противно на стоковите форми от кастели или селски поселения, където преобладава транспортната и битова керамика, то говори за наличието на ханове и гостилници или на императорска домайна, които се намират само в градовете или на важни пътища.

Представеният керамичен комплекс поради това, от наше гледище, е още един силен аргумент, че средновековното селище, разпространило се върху хълма Калето и неговите околности от XIв нататък, отново е средище на важни търговски пътища, които са се пресичали тук, и че е играл важна роля като дпо или тържище на чужди стоки.

Това уникално съкровище, достойно за залите на световноизвестните музеи, заслужава да бъде разгледано и да му бъде засвидетелствано нужнoто уважение – на него, и на историята.

назад